Всеки си има
запазена марка –
усмивката.

Те са топли и ласкави, молещи, пристан,
но и пропаст бездънна, в която угасват слънца,
те са факел, да пали огньове орисан... 

Махаш излишното от гранитния блок
и ето ти  скулптура – прекрасна и лека.
Колко е  просто. Така и поета -

Галена сладост
свети в топлите клони,
вехнат листата.

Излита високо, в дъга,
и е толкова бляскаво,
в очите запалва заря