*
*
* 
Толкова много букви изписани,
толкова много думи премисляни... 

Искам да бъда свободна от думите,
те ме привързват към края на друмите,
те ме връхлитат, когато през залеза
тихо пристъпя в малините алени,
дето очите превръщат във лава,
дето сърцето в тъга разтопяват.

Искам да бъда свободна от стъпките -
прашни се спират в ъглите ми, тъмните,
твърди и тичащи, бавни и сричащи,
сякаш през моя прозорец надничащи,
точно пред пламъка слаб и неравен
пепел разсипват по тънка жарава. 

Искам във плен да остана на трепета,
който нехайно замеря сърцето ми
с тънки осили, с бели глухарчета,
с весел отблясък на слънчеви зайчета.
Спомен и песен без думи, и вятър,
нека звънят и докосват душата...