Неумолимо
 

Захвърли бяла шапка лятото,
огледа се във слънчогледите,
събра в прегръдка топъл вятър
и бавно тръгна към септември.

Да оцветят в червено крушите,
да позлатят мъха на дюлите
и много тихо да си шепнат
за Слънцето, покрито в дюните. 

И пак ще дойде тук след преспите,
след много изгреви и залези
по тънката следа от пясък,
която тайничко оставя си.

То скрива песъчинки в гънките
на летните ни светли спомени,
в очите – да горят по залез,
когато не достига топлото.